О, Боже мой, послушай от Небето
молитвата ми, сетния ми зов,
че вече се смрачава битието,
а аз за този мрак не съм готов.

Не ме избавяй от беда и драма!
В сърцето си злините ще простя...
Но, някак си, да би спестил ми само
излишния конфликт със мерзостта.
 
Не искам с нея никога да споря,
ни прицел да й бъда разпознат.
Борба ли е - готов съм да се боря...
Завет ли е - копнея да е Свят!
 
До Кръст и смърт! Без никакви заслуги...
Съдба за безполезния слуга.
Но нека няма в пътя ми влечуги,
тъй гнусни за чрезмерната тъга...
 
Поклонници на идоли и мутри,
слънчасали от евтин маскарад.
Ах, как презирам жалкото им “утре”,
облъхнато от мерзост и диктат!
 
Не искам да ги жаля и оплача,
че жали се страдалец, що тъжи...
Кандило в мрака нищо днес не значи,
щом водят се тълпите от лъжи.
 
Животът им е мръвка и ракия,
псувня, салатка, чалга и кючек.
Как, Господи, лика им да измия
за Образа, що кръстил Си “Човек”?

Погнусата - от болка по е страшна,
и червеят - от острия пирон.
А пошлото лъщи в утроба дащна,
досущ като танцьорка на пилон.
 
Не ме избавяй от беда и драма!
От мерзост, Боже мой, ме опази!
И аз за Теб принесъл бих пред Храма
сърце, родено в Твоите сълзи!

Ведролей
(Бакърена паничка)