Тежат горчивите несгоди
на поруганата любов.
Слепец слепеца ако води,
и двамата ще паднат в ров.

Но плюят днес в едните шепи
на някой странник от Едем.
И с радост, че остават слепи,
пръстта изравят по корем.

Уви! Природата човешка
молби Небесни не търпи.
Не иска никаква болежка,
а само да яде и спи.

И още дълго да чегърта
със нокти до самия ад,
където прилепът до кърта
играят своя маскарад.

Не би могъл да ги оплаче
светец, на Кръста прикован.
Светът е в мрак. Земята в здрач е.
И всеки миг е изтърван.

Всред злоби, ярости и хули
безоките ще чезнат там,
където в смърт ще ги търкули
грехът на пръстния Адам.

(Тленен остатък)
Ведролей