Когато брат на брата не прощава,
но помни всяка негова злина,
в очите му от мъка притъмнява
и мъст посява черни семена.

А семето, у него вкоренено,
до трън отровен ще произрасти.
И братското сърце, неопростено,
напусто ще го чака да прости...

Така, от памтивека на земята,
с отровата от острия си зъб,
човеци изнамира си змията,
които Богу да обръщат гръб.

И днес, като във времето на Авел,
би сторил зло завистникът Каин?
Но кой греха му мигом би забравил
със прошката на кротък Божий син?

С безумие ли този свят се води
и сляп не иска още да прозре,
че щом се мразят братските народи,
то Правдата на път е да умре?

Не питам миротворците къде са.
Ще искат прошка в някой друг живот.
Щом в тъмното, зад плътната завеса,
все още ги владее кукловод...

(Възходът на падението)
Ведролей