Макар и паднал под земята с едно се дяволът теши -
прибавил си е в занаята бюро "Изгубени души".
А то се пълни ежечасно и няма си почивен ден.
Светът местенце е опасно - безчестен, див и извратен.

Под поглед строг на зли зеници с души пристъпват бесове.
Крадци, измамници, циници - кръвясали от грехове.
Печалба занаятът бълва. Душите имат си цена.
Със тях тефтера си попълва низвергнатият Сатана.

И всяко име, щом запише, с ръце доволен пляска: "Ах!
За Тебе, Боже, съм излишен, но имам пещери от грях.
Душа се губи там... И ето - попада в моето бюро!
Не иска Пример от Небето и мрази Правда и Добро!

Тежи си тя като олово! Огъва черните везни!
И аз я блазня с тъмно слово! При мене в мрака остани!
Изгубена бъди довека. Къртица! Прилеп, ако щеш!
Че правя аз съдбата лека на всичката безбожна леш..."

Такива дяволът ги плещи, безмерно гнусен и лукав.
Но хванат в Божиите клещи ще пламне в бъдещия Гняв.
Дано Христос да ви намери, души, изгубени сред мрак!
Че Той за адовите двери отне ключа на Своя враг!...

(Възходът на падението)
Ведролей