Когато глутница хиени
подгони стар самотен лъв
и с крясъка си устремени
жадуват мириса на кръв -

тогава джунглата смълчана
преглъща болка с часове,
и в нея се отваря рана,
защото дивото зове...

В една съдба неумолима
загива слабият без жал,
и няма смисъл да го има
във свят - от стръв освирепял.

Ще свие лапи и ще чака
мига на своя тъжен край.
И хищни челюсти от мрака
ще сграбчат лъвския си пай...

А в утрото, със рев ужасен,
готов да каже, че е пръв,
пак джунглата ще се оглася
от някой млад и силен лъв.

Ще скочи, щом зове го тронът -
наперен, мускулест, игрив.
Уви! Такъв е той, законът,
на дивите в света им див...

(Възходът на падението)
Ведролей