Попаднали на грешна гара -
така мнозина тук видях.
Приятел искат, уж във вяра,
а всъщност - в суета и прах.

Не ще дочакам от такива
опора в трудни времена,
че щом е връзката фалшива -
разделя чувствата стена.

Не искам от предател рана
да би ме потопила в скръб,
че здраво място не остана
от ножове във моя гръб.

И влакът, пътници подкарал,
да ме подмине най-добре,
а не на тъжната ми гара,
пореден лицемер да спре.

Че има много коловози
в посоките на този свят.
И гари със венци и рози
да срещат всеки непознат,

да четкат дребната му слава
със приземените мечти...
Но моята не е такава
и болка в релсите кънти.

Фалшивият да ме пропусне.
Това заричам си сега.
Не искам Юдовите устни
да ме целунат за тъга.

Че аз съм гара в пета глуха,
от остри гвоздеи злочест,
и само Бог, които чуха,
до мен пребъдват и до днес...

(Тленен остатък)
Ведролей