Няма никаква завист у гларуса.
Той свободен в небето лети.
Там провижда в молитви олтара си
и въздига крила и мечти.

Няма никаква злоба у чайката.
Тя не търси от мрака следи.
Не кълве настървена утайката
на разбити в скалите води.

Но рапанът, придънен, в черупката
дъвче злоба и в завист горчи,
като пленник, съсипан от укора
в съблазнените свои очи.

И морето, премъдро с възврата си,
стрива всяка черупка на прах,
а пък птиците - с песенни патоси
се докосват в любовен размах.

(Търсач на бисери)
Ведролей