Живот живея. Безвъзвратен.
С венец от тръни на глава.
За мене няма път обратен
и слава Богу за това.

И даже някак си отново
да бих съдбата преживял,
от всички бъдещи любови,
аз Божията бих избрал.

Христос у мен да повелява
каквото иска занапред,
но не за бъдещата слава
с трапези от масло и мед...

Да пия чашата горчива
и Кръста Му да нося Свят -
с душа, от живите по-жива,
наситил бих се с Благодат.

Със тази мисъл най-прекрасна,
че Камъкът Му в мен тежи,
и няма как да ме оттласнат
от Пътя примки и лъжи.

Живот живея. Избор личен.
На вярата свещен залог.
До скръб Голгота да обичам,
че там, в скръбта, ме чака Бог.

И в някой сетен ден, когато
Заветът Му ме възвиши -
на чудна улица от злато
духът ми ще се утеши...

(Птицата в теб)
Ведролей