Посветено на Васил Левски и на
150-тата годишнина от неговото обесване!

Василе! Кой в сърцето ти похлопа
и в жертва призова те на олтар?
Не бяха чорбаджията и попът,
а Сам Христос, Небесният ти Цар...

Запали ти за вярата кандило,
за роба - светъл лъч на свобода.
Всред мрака в петвековното мъртвило
духът ти заблестя като звезда.

А примерът ти лумна, без да гасне.
Бесило зов народен съживи.
И всички въжделения прекрасни
на Господ пред олтара ги яви.

Да помни всяка памет, и да тачи
Апостола на цял един народ,
че Истинска Любов - що ето значи:
Да би умрял, раздавайки Живот!

Ведролей