От тихата превратност на скръбта
душата ми до изгрев просветлява.
Не искам друго. Само красота
и в утрото врабец да ми припява.

На злобата не давам нито миг.
Сърцето ми с добро е отмъстено.
Дори от зло да станах мъченик -
простих, и зная, че ми е простено.

Неволно ослепях за грехове
и в чужд позор престанах да се взирам.
Поисках синева да ме зове
и в облаците мъдрост да намирам.

Утехата - във всяка капка дъжд,
която от небето е сълзица.
И ветреният повей - като мъж,
на колене пред святост на девица.

Така ще изживея всички дни,
отгоре милостиво подарени.
Превратност тиха нежно ме плени
и изгревна любов всели се в мене.

(Неиздъхнали спомени)
Ведролей