Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена...
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето - с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път,
когато губех ключ или посока.
Бездомен ме отхвърляше домът.
Без път пълзеше вяра слепоока.
Но с тебе, щом сърцето увещая,
любовен плам разпалвал бих до края...

***
Вещай ми, Повелителко Любов,
кристални чаши със горчива пяна.
И нека под небесния покров
завинаги със тебе да остана.
Без думите ти бях душа от стон.
Без виното ти - сух, като коричка.
Без сватбения марш на Менделсон
умирах в самотата си едничка.
Но с тебе, щом сърцето увещая,
в Живота смисъл бих открил до края...

***
Вещай ми, Господарю мой, Живот,
ръце горещи, милост във сърцето!
Докосна ли житейския хомот -
да го направя с пламък от Небето!
Без думите Ти има ли Съдба?
Без Твоя Дъх - дали Любов достига?
Не бих делил Те в никаква делба!
Възпял Те бих - наяве и на книга!
Че с Тебе, щом сърцето увещая,
намерил съм искриците на Рая...

(Неиздъхнали спомени)
Ведролей