За съчица в окото сляп бъди.
Недей се взира в злобите човешки.
Безумците събират си греди
и виждат в други тъмните си грешки.

С вериги окована - съвестта
не стига до гледеца, да заплаче.
И капят като есенни листа
компромиси, без разума обаче.

Грехът на мимолетния престол
от приказка на Андерсен трепери.
А царят все не вижда, че е гол,
и себе си във егото си мери.

Светът - като въртоп неумолим -
безгрешните към ямата завлича.
Грехът е грях, когато е простим...
А го прощава, който те обича...

(Тленен остатък)
Ведролей