Събирам сенки, братко мой!
Светът е сенчест по принуда.
Дали ще бъдат чужд и свой -
от всички следва мрачен удар.

Скръбта на светлите лъчи
е винаги една и съща -
Доброто лошо да горчи,
когато спре да се възвръща.

В следи без дъх и без душа
или пък знаци, уж модерни,
едва ли ще се утеша,
щом търся верни сред неверни.

Монетата със своя звън
ще стопли ли ръка на просяк?
Дали, угаснала навън,
свещта напомня само восък?

Събирам сенки цял живот
от безлюбовни силуети,
забравили, че има свод,
а слънцето му щедро свети.

От жестовете им боли
и никога не отболява,
а няма кой да изцели
сърцето от тъга такава.

Че "жест" напомня за "жесток"
и сянката - за зъл зачатък,
а Вяра, Истина и Бог
остават някъде оттатък...

(Тленен остатък)
Ведролей