Остани на сърцето си верен.
Обещай му се в огнен обет.
Даже в студ да вървиш ненамерен,
необичан или неприет.

Тази вяра докрай ще те пази.
Ще ти бъде тояжка, навес.
Лъч утеха в среднощни омрази
и в глада ти паничка овес.

Да открива - съдба е за всеки.
Рано. Късно. Въпрос на лета.
Извървяните вече пътеки
стигат все до едничка врата.

Там пари и богатства не струват.
Откуп няма човек да плати.
Там пребъдват и светло векуват
само чистите в Бога мечти.

А обетът, подобен на птица,
те издига с искрящи крила,
като смисъл за верния прицел,
заплатен от безброй теглила.

Няма никой от смърт да избяга -
да ти каже какво е отвъд.
Всеки пътник намира си прага,
прекосил пожелания път.

А размяната идва след края.
Вечността ще поиска обет.
Може би си посочен за Рая,
сиромахо, от истина клет...

През една чудодейна пролука
като тънко ухо на игла
в тиха вярност звезда ще мъждука -
сетен пристан за вечни крила.

И Духът - като зов изнамерен,
ще допише последния ред:
"Остани на сърцето си верен!
Обещай му се в Моя Завет!"

(Птицата в теб)
Ведролей