Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.

Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.

Това е цената -
посрещнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!

(Птицата в теб)
Ведролей