Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ...
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината... И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква -
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с духа ще напомня за плам,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия храм.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

(Птицата в теб)
Ведролей