Някой трябва все още да свети,
като малко кандило в нощта.
И безпътният в лъч да усети -
има смисъл все още в света.

Някой трябва все още да пръска
семенца от надежда добра.
Даже вятърът леден да блъска
и сковава ръце и пера.

Някой трябва все още да слиза
долу - в черната грешна земя.
И съблякъл едничката риза -
да загърне гърди, рамена.

Някой трябва все още да дава
на спринцовката кръвни телца.
И в живота - живот да оставя -
глътка обич за болни сърца.

Някой трябва все още на Кръста
да разпъва духа си свещен.
Да изпие отровата гъста.
Да плати - и за теб, и за мен.

Някой трябва все тъй да умира
и преглъща горчивия вкус.
Този Някой в сърцето извира -
само трябва да кажеш: Исус!

(Птицата в теб)
Ведролей