Не рискувах живот със съмнения
и в безпътица дни не живях.
В оня смисъл, небесно-родения,
търсих щастие, радост и смях.

А при все, че не беше идилия,
нито приказка с кош чудеса -
той остана ми всякога милият
в посребрялата моя коса.

Другоселец, обречен в пътуване,
още крача, не стигнал дома.
И въздишки изплакани струва ми
всеки изгрев, и всяка тъма.

Самотата напомня завръщане.
Единакът е пътник отвъд.
Той прелита високо над къщите
като ангел над чезнеща плът.

Вдъхновен от свещени поверия
и разпален от древен скрижал -
още търся онези преддверия,
за които духът ми е бял.

Помъдрял от безброй повторения
като линия в кръг от любов,
да притихна в небесни селения -
с късче вечност под светъл покров.

(Птицата в теб)
Ведролей