Постинг
17.06.2022 04:14 -
ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ
Оттласната от пристана на грижите
душата търси космос от мечти.
Звезди далечни, никога невиждани,
и бял жребец, способен да лети.
Щастлив от сетивата си наситени
да яхна своя порив увенчан
в едно последно, истинско политане,
до връх и лъч, до изгрев или храм.
Над белите слани на изнемогата
и черните платнища на скръбта...
Високо горе - в Царството на Огъня,
родил непостижимите неща.
Да стъпват по сияния копитата.
Да светят от подковите искри.
И Божията Вечност, неоткритата,
да ми прошепне: “Вече ме откри!
В сакрален спомен - свято многостишие.
В крила на ангел. В щит на херувим.
В безбрежен мир и мъдрост при затишие.
В изгряващият ден, възпят от химн..."
(Птицата в теб)
Ведролей
душата търси космос от мечти.
Звезди далечни, никога невиждани,
и бял жребец, способен да лети.
Щастлив от сетивата си наситени
да яхна своя порив увенчан
в едно последно, истинско политане,
до връх и лъч, до изгрев или храм.
Над белите слани на изнемогата
и черните платнища на скръбта...
Високо горе - в Царството на Огъня,
родил непостижимите неща.
Да стъпват по сияния копитата.
Да светят от подковите искри.
И Божията Вечност, неоткритата,
да ми прошепне: “Вече ме откри!
В сакрален спомен - свято многостишие.
В крила на ангел. В щит на херувим.
В безбрежен мир и мъдрост при затишие.
В изгряващият ден, възпят от химн..."
(Птицата в теб)
Ведролей
Няма коментари
Търсене