Достигна ли да бъда твърд гранит
над който думи Вечността изсича,
очите си притворил бих честит...
Съдбата в незабрава ме обрича.

Достигна ли да бъда водопад
с води, в които слънцето наднича,
дори столетник - ще остана млад.
Съдбата в незабрава ме обрича.

Достигна ли да бъда в жарък ден
дърво с листа, щом жегата припича,
дори един да бъде разхладен...
Съдбата в незабрава ме обрича.

Достигна ли да бъда като мост,
за пътя на души да коленича,
с молитва към Спасителя Христос...
Съдбата в незабрава ме обрича.

Достигна ли да бъда стълп на Храм,
във който Свято слово се изрича,
погледнал бих Създателя без срам,
щом Бог на незабрава ме обрича...

Вердолей
(Птицата в теб)