Приемаш ли, безмълвен, Хипократ,
на лудата с косата злата жетва?
И колко струва в тъжния ни ад
забравената вече твоя клетва?

Олтарът ти - от каса се смени,
а билките - от дрънкащи жълтици.
Не би ти казал никой: Остани!
Светът не е светии и светици.

Сърдечната човешка доброта,
отдавна е изчезнала тъдява.
За болния - утеха е смъртта,
наместо епикриза от забрава.

И няма вече мъдрост, светлина,
ни чаша изцелителна отвара.
Клиничната пътека е стена,
опръскана със капчици невяра.

Рушветът - задължителен похват.
Рецептата - сестра на некролога.
Дали си още смисъл, Хипократ,
или лъжа за празничната тога?

Дали достойно някой се кълне
или отдавна вярност не побира?
Поклонът е живот на колене
и битката Човек да не умира.

След гроба - дим и пепел, прах и пръст.
Присъда - от иглата до конеца.
И скрива се под дървения кръст
езическата клетва на мъдреца.

(Възходът на падението)
Ведролей