Тъгата като болка не векува,
дори за кратко време да боли.
Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
а нужно е сърца да изцели.

Със нея се изплаща добротата
и вярата във светлите неща,
когато злият хлопне ти вратата
и грешните притегли към нощта.

Със нея претърпяваш всички рани,
обиди, хули, укори, злини...
Дори един с Христос да не остане,
тъгата ти прошепва: Остани!

Малцина пият Чашата горчива,
която Той за нас самичък пи.
Дори тъгата бурна да прелива -
изпий я... И докрай я претърпи!

Че някъде, оттатък, след пелина,
с нектар от радост Бог ще те теши -
щом ти и Господ, в болката двамина,
спасявали сте тъжните души...

(Бакърена паничка)
Ведролей