Когато чер, бездомен помияр
в живота му най-много е потребен,
а властниците хвърлят евтин зар
дали да бъде жив или погребан...

Когато скръб в очите му люти
и мръсен фас допушва се елитно,
а всичките несбъднати мечти
се валят в битието първобитно...

Когато е обречена в банкрут
дори и позорящата просия,
а нощем при изцъклящия студ
сърцето моли милост от Месия...

Когато от огризките горчи
и смрад облъхва улични казани,
а погледът на празните очи
напомня само мисли изтерзани...

Когато някой грубо го кълне
и друг от гнус във пазвата си плюва,
а всяко тъй желано портмоне
на чантите под ципа се издува...

Когато не човек е, но е скот,
лишен от сетнина заупокойна,
а вече потъмнелият живот
напомня на зловеща скотобойна...

Когато няма кой да се смили
или поне един да го оплаче,
а в пръстите с последен звън боли
едно до болка стискано петаче...

Тогава, Боже, Своя Гняв възлей
над този свят - проекция на ада,
и Своя клетник в Светлина огрей,
защото Ти остана му награда.

(Бакърена паничка)
Ведролей