Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.

И няма как това да изрека,
защото безсловесен те живея.
Мечтите ми са слънчева река,
която в стих жадувам да прелея.

До капки дъжд от чиста синева,
които в роза огнен цвят рисуват.
До зов от невъзможни сетива,
готови вечността да пропътуват.

До струните на трепет неживян.
До плясък на пера, лъчисто бели.
Бъди ми птица, светлина и блян
над нежен храм от сбъднати предели...

(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")

Ведролей