Потърси ме на светлата страница
в моя бурно изпъстрен роман.
Всички други - обръгнали в рани са.
Няма смисъл от четене там.

Аз Те искам в най-истинско случване,
като щедра към мен синева.
Глътка радост, отпита от ручея.
Крем сред нежно набола трева.

Думи, никога в зов неизричани.
Само Свята прободена длан.
И душата ми, скитала ничия,
в Теб да срещне съдбовния Храм.

Ще зачеркна години от писане.
Ще забравя героите в тях.
Че жадуват мечтите ми втрисани
в Теб да чуят най-топлия смях.

И намерил в копнежа си граница,
както рицар Светия Граал,
ще остана на светлата страница,
недописан и искрено бял.

Ти тогава, Небесен, с Перото Си
всички страници в мен допиши,
за да бъдат разцъфнали лотоси,
от които Любов ме теши...

Ведролей
(От стихосбирката "Коленича пред Тебе")