В душата ми хербарий от листа
за теб напомня с шарки разноцветни.
Усмихваш се с дъха на пролетта
и ме прегръщаш с ласките си летни.

Със снопчета от меки светлини
в сърцето ми рисуват се загадки.
Листа се раждат. Спомени от дни -
безкрайно нежни и безумно кратки.

Хербарият - любовно натежал,
един след друг листата си разтваря.
И всеки спомен - като чист скрижал
в очите ми до огън се разгаря.

И как да кажа, че не си до мен,
щом всяка шарка просто те допълва?
Земя да бях - в листата ти пленен,
аз пролет бих направил да покълва...

Небе да бях - бих слязъл със южняк
да бъда лято в тънките ти длани.
И хиляди листа да тръпнат пак
в хербария красив на любовта ми.

Душата ми е пълна със листа.
Сълза блести. Не, няма да заплача...
Щастлив съм, че дори във вечността
ще те намеря, ако се вторача...

(Шарена палитра)
Ведролей