Дори от черна злоба да люти
и хулена - душата да се свива,
дървото ми в зелено ще цъфти.
и изворът ми - бурен ще прелива.

Не търся шум в суетния чакъл
със който адът пътя си павира.
За псета да творя - не бих могъл.
Тъй светла е високата ми лира.

Реши ли някой да я потроши -
на сянката й нека гони края.
Комета съм за светлите души.
А тъмните - не искам и да зная.

Пресичат се в живота рай и ад.
И мракът не понася светлината.
Къртиците си правят маскарад,
но как ли да прикрият слепотата?

И как ли тумор да се изцели,
когато в дух оставя метастази?
А дарът - през венеца от бодли -
дори до гроб искрицата си пази.

И даже след смъртта е още там -
в лъчи, слова и пламък от олтара.
Все още съм достъпен, като храм!
Все още съм поезия и вяра!

(Птицата в теб)
Ведролей