Нощ ли като полет ни ориса?
Стих ли, като рими ни звъня?
Мълния ли в облак ни написа?
Сън ли ни въздигна от съня?

Устрем ли ни стрелна към звездите?
Раят ли отвори ни врати?
Лъч ли ни беляза за следите,
през които все сме аз и ти?

Раждат ли сърцата ни вселена,
щом дъхът в дъха се разгори?
Шепне ли ни обич окрилена,
литнала от заник до зори?

В птици ли превръщаме се нощем
космоса си тих да прелетим?
Искаме ли чудото си още
с порива, все тъй неутолим?

Може би на светлите въпроси
отговор Небето ще дари...
Някой на Крилата Си ни носи
ангели от нас да сътвори...

(Сбъдната Вселена)
Ведролей