Съдбата, съдница безгрешна,
не ще преборя в луд каприз.
И друга няма да ме срещне
със свой различен послепис...

Ще бъда подсъдим. До края.
С едната съвест - адвокат.
И всяка болка ще изтрая
от съдбоносния диктат.

Убягва земният ми смисъл -
защо, къде и докога,
че Бог отдавна е описал
привременната ми тъга.

И няма как да Му предложа
размяна, стигаща отвъд,
щом бягството е невъзможно
преди приключилия път.

С едното "sorry" или "happy"
не се допълват рай и ад.
Един гребе със пълни шепи,
а друг преглъща своя глад.

С едното "има" или "няма"
тече животът в разнобой.
Съдбата - в правда и измама
за тях избира си герой.

Заметната с искряща тога,
тя мен поглежда и мълчи.
Изпълва с трепет и тревога
подпухналите ми очи.

За окончателна присъда
все още рано ми е май...
И още много дни ще бъда
преди очаквания край...

(Търсач на бисери)
Ведролей