Потърси ме в следите на птица
прелетяла добри небеса,
и подобно на мъдра светица
осветила олтари с роса...

Може би на крилата в размаха
са останали думи-искри.
Топъл глас от изгубена стряха.
Дивна песен в дълбоки гори.

Или в сините нейни зеници
върхове е рисувал Духът -
нежен зов на души-романтици,
без вериги към земния път.

Само с вяра сърцето ще види
на мечтите ветристия блян -
светъл полет над скръб и обиди,
слънчев лъч, в дъждове разпилян.

И потомците в нас, покорени,
ще повдигнат нагоре чела,
като ангели, в Бог опростени,
че политат дори без крила...

(Птицата в теб)
Ведролей