Постинг
27.10.2019 19:54 -
КОГАТО ТЪРКУЛИ СЕ СЛЪНЦЕТО
Когато търкули се слънцето стръмно на запад
и залезът белите облаци с дъх оцвети -
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака.
На моето рамо подпри уморена глава.
За миг да погледнем - над покрива там, през листака,
към тази далечна и Свята за нас синева.
Орахме я дълго - с молитви и сънища бели,
но тя и до днес маргаритка една не роди.
Пришествие чакахме. Чудни слова, невалели...
И топла погача, поръсена с ярки звезди.
Прегърби се времето, сякаш на обръч повито,
и вятърът-старец разшета се прах да мете.
Пийни си от виното! Става след миг ветровито!
И нека отгоре погали ни Бог ако ще...
Тъй както сме двама, и Той ще ни грабне без време.
С презоблачни длани ще стопли душите ни в храм.
А щом и до днес ни люлее тоз поглед неземен,
то сигурно вече сме в Рая, но някак отсам...
Сълзите напират. И есен последна дъждува.
Жълтее по хребета. В сивия плочник плющи.
А някъде - горе - небесното цвете ни чува!
Цъфти, прецъфтява. И сякаш отново цъфти...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
и залезът белите облаци с дъх оцвети -
ела на верандата с няколко стръка от лапад
и две чаши вино за нашите вечни мечти.
Недей от покъщнина зор да си даваш до мрака.
На моето рамо подпри уморена глава.
За миг да погледнем - над покрива там, през листака,
към тази далечна и Свята за нас синева.
Орахме я дълго - с молитви и сънища бели,
но тя и до днес маргаритка една не роди.
Пришествие чакахме. Чудни слова, невалели...
И топла погача, поръсена с ярки звезди.
Прегърби се времето, сякаш на обръч повито,
и вятърът-старец разшета се прах да мете.
Пийни си от виното! Става след миг ветровито!
И нека отгоре погали ни Бог ако ще...
Тъй както сме двама, и Той ще ни грабне без време.
С презоблачни длани ще стопли душите ни в храм.
А щом и до днес ни люлее тоз поглед неземен,
то сигурно вече сме в Рая, но някак отсам...
Сълзите напират. И есен последна дъждува.
Жълтее по хребета. В сивия плочник плющи.
А някъде - горе - небесното цвете ни чува!
Цъфти, прецъфтява. И сякаш отново цъфти...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
След "Сбъднати предчувствия", това е следващата ми твоя, любима книга - "Жълтици в дъбовата ракла". :)))
Всеки стих в нея е истинска жълтица и рисува с думи, картините на душата толкова осезателно, че изказаното слово се лее като музика.
цитирайВсеки стих в нея е истинска жълтица и рисува с думи, картините на душата толкова осезателно, че изказаното слово се лее като музика.
wonder написа:
След "Сбъднати предчувствия", това е следващата ми твоя, любима книга - "Жълтици в дъбовата ракла". :)))
Всеки стих в нея е истинска жълтица и рисува с думи, картините на душата толкова осезателно, че изказаното слово се лее като музика.
Всеки стих в нея е истинска жълтица и рисува с думи, картините на душата толкова осезателно, че изказаното слово се лее като музика.
Благодаря ти за подкрепата и поетичната съпричастност!
с една прекрасна песен със същото заглавие:
https://www.youtube/watch?v=co61XmUu-tc
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=co61XmUu-tc
planinitenabulgaria написа:
с една прекрасна песен със същото заглавие:
https://www/watch?v=co61XmUu-tc
https://www/watch?v=co61XmUu-tc
Винаги стопляш перото ми с музика!
vedroley написа:
[
Благодаря ти за подкрепата и поетичната съпричастност!
Благодаря ти за подкрепата и поетичната съпричастност!
Винаги!
Търсене