Студът от лед се ражда - за да свива,
та топлото със скръб да си отива,
но шепне пролет мъдрата си притча,
че огънят, измръзвайки, обича...

Когато се пребориш с ледовете
и разтопиш студа на враговете,
водите от омразата стопена
ще станат обич, пролетно-зелена...

~~~

Със вярата - усърдно и полека
човек в снега проправя си пътека.
Следа ли е - свой смисъл ще прокара,
дори светът да мръзне от невяра.

Дори и на виелици предаден,
в капризите на вихър безпощаден,
пъртина щом успее да прекрачи,
една искрица повече ще значи.

Ведролей