Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“

Тъй трудно в тази криза се живее.
Паричките – за пет буркана грах.
А зимъс като зафучи, завее…
Ега ти тока… Жива да не бях!

А бяха времена с мечти човешки.
Достигаше… В най-скромния ищах.
Доволно и за сметки, и за дрешки.
Но днес е страшно… Жива да не бях!

Бащице! Как напред да оцелея?
Назад – години… Всите издържах…
Дърва ли да си купя да се грея
или обувки? Жива да не бях!

Цените – бесни. Пълно е с джебчии.
Пред Бога вършат черния си грях.
От греяното винце ми се пие,
но ще преглътна… Жива да не бях!

Светът се срутва. Тъжно, битието…
Надеждите ми – всичките на прах.
На! Виж какво държа у портмонето!
Тъмней ми вече! Жива да не бях!“

Една и съща болка. Гилотина.
Един и същи сив човешки крах!
Живот и здраве! Днес и до година
все с тоя възглас: Жива да не бях!

Ведролей