Постинг
11.07.2013 01:59 -
ДА ПРЕМИНЕМ РУБИКОН!
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2013 02:11
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 11.07.2013 02:11
От многото дефицити, пренаскърбили българската душа през последните години, аз считам за най-страшен дефицитът на справедливост. Да гледаш как доказани престъпници се измъкват без присъда и биват оправдани е твърде голямо изпитание за съвестта, защото влиза в жесток конфликт с очакването на морала, на който би трябвало да са изразител и самите закони в държавата. Защото става така, че едни и същи закони не са валидни за всички хора, а някои човеци брутално стоят над тях, присмивайки се над цялото общество. Те имат власт, пари, влияние и всичко останало, с което да си купят недосегаемост и да си гарантират покровителствен чадър от правосъдието. И въпреки, че от делата им смърди непоносимо на ненаказани престъпления, обикновените хора ще трябва да свикнат със зловонието и да заживеят с мисълта, че в този свят не всички престъпници ще получат справедлива присъда.
Подобна мисъл, мили приятели, е Рубикон за душата!
Някога, в древния Рим, било забранено на военачалниците да навлизат с легионите си в територията на Италия, за да се избегне налагането на еднолична власт от когото и да било. Една от границите била реката Рубикон. Но пълководецът Гай Юлий Цезар нарушил забраната и преминал Рубикон с цената на огромни вътрешни терзания и страхове, като знаел, че това може да му коства кариерата и доброто име. Точно затова сентенцията "Да преминеш Рубикон" придобила смисъл на действие, в което рискуваш и залагаш всичко в името на дадена кауза.
Какво остава тогава за честните и достойни българи, които и до днес не дочакаха да видят най-знаковите престъпници зад решетките? Ами ето това остава - да приемат мисълта "Рубикон", за да преминат в едно друго светоусещане! Тази мисъл, че ако един престъпник не го ловят земните съдилища, то непременно ще го улови Страшният Съд на Всемогъщия Бог. Защото когато този Съд настъпи, пред душите на беззаконниците ще се изправи Съдия, Който не може да бъде подкупен, сплашван, притискан и шантажиран! И още по-страшното - Съдия, Който няма да бъде умилостивен от никакви крясъци, ридания и призиви да забрави или зачеркне гнусните престъпления, на които са се нагледали Очите Му през последните шест хилядолетия. Страшен Съд, в който няма да има никакви адвокати, които да пледират за невинност на своите клиенти. Защото Единственият Адвокат за грешните, оправдани приживе, е бил Христос! И които Той е оправдал в Завета Си - оправдал ги е! Които е спасил с Кръвта Си на Голгота - спасил ги е! Но са останали мнозина беззаконни човеци, които не са вярвали в Христос, но в самия дявол! Той е бил техният покровител, вдъхновител и благодетел! Той е бил невидимият режисьор, дърпал така конците зад завесата, че винаги отвратителните му протежета да минават между капките, надсмивайки се над цялото обществено очакване и гневно възмущение. Ако човек няма вярата в сърцето си да приеме, че Сатана съществува, то тогава той ще се огъне пред личния си Рубикон, сиреч, пред мисълта, че справедливостта и възмездието принадлежат на Бога. И ако някой върши зло против човеците, против Бога го върши, и ако съдът на земята не го е наказал приживе, то Бог е задържал греховете му за Деня на Страшния Съд.
Няма нищо страшно в това, ако земните закони те уловят в престъпление и ти си платиш приживе цената, че си ги нарушил - било малко или много. Защото никой не лежи в затвора за едно и също престъпление два пъти. Наказаният приживе няма да бъде наказан отпосле. А наказаният отпосле не е бил наказан приживе. Истински ужасното е престъпникът да избегне земните последствия заради беззакониятга си, защото тогава ще го преследват Небесните. Който човек е успял именно с такива размишления да примири съвестта и ума си с Бога, за да се уповава на Него, той не би разкъсвал душата си за нито едно престъпление на земята, било сторено против него, било против обществото, в което живее. И ето това е Рубиконът, който ние българите трябва да преминем, за да предпазим душите си от развалата на омразата и отрицанието. Защото същата тази омраза кара днес мнозина да дерат гърлата си, крещейки по митинги "Червени боклуци", като вярват, че така ще освободят натрупаното в душите огорчение, че от една престъпна власт нито един не е влязъл в затвора. Защото същото това отрицание пълни площада пред парламента и кара хората да скандират "Мафия, мафия", понеже са усетили срастването между престъпност и държава. Но ако Всемогъщият Бог е допуснал да живеем във време, което Словото Му нарича "умножено беззаконие", то ще съумеят ли човешката омраза и отрицание да зачеркнат писаното или да го редактират на "Святост, Истина и Справедливост"? Не разбирате ли, че именно в това е страшната съблазън - човеците да паднат толкова ниско в душите си, че да желаят унищожението и ликвидирането на престъпниците на нивото на една първична омраза, на един първосигнален протест? Не проумявате ли, че тези престъпници, против които днес се крещи на протестите, сами са се оковали и предали на един толкова Страшен Съд, колкото и най-смелите ни представи са слаби да опишат? Те си мислят, че са безнаказани и свободни, но помислете и си отговорете:
Кой е свободен, когато е предал душата си на дявола? Кой се смята за победител, когато от гузната си съвест не може да спи, а страхът от смъртта го плаши повече от всичко друго? Кой е развързаният от съдебно преследване, когато веригите на демоничното обсебване са го стиснали за сърцето? Кой е успешният и благоденстващият, когато цената за хубавия му живот е поклонът пред Сатана? И да бъдем ли мамени ние, които вечер пускаме телевизорите си, за да погълнем поредната порция новини, че тези ухилени, мазни и лъскави нещастници, пред които репортерите се трупат като пред Месия, са толкова самодоволни и щастливи, когато останат самички в тъмното на душите си, за да правят следващите си сметки и планове кого още да подкупят или как да се опазят от конкурентните глутници? Тръгва ли някой от тях свободно по улиците или го пазят един куп охранители? Има ли нормален и почтен живот или постоянно в прожектора на медиите излизат личните му скандали и безумия? И казвал ли ви е някой, че цената за кариера в царството на дявола, винаги се диктува от закона на джунглата? Убий, за да не бъдеш убит! Изяж, за да не бъдеш изяден! И този ли живот да копнеят хипнотизираните от блясъка на светската слава, която рано или късно свършва на гробищата?
Преминете личния си Рубикон, приятели мои! Оставете нечестивите в ръката на Мъздовъздателя! Не се оставяйте на смъртоносното течение, силно да увлича жадните за справедливост - днес и сега! Защото на пръв поглед те са наистина в правото си да изразяват своя протест и да искат бързо възмездие! Но има един втори поглед, който е възможно да ги настигне, и за него в “Еклесиаст" е записано:
"Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло..." (Еклесиаст 8:11)
Оставете се от омразата, защото тя е безусловната капитулация на човека пред дявола, стъпил в територията на тъмнината му! С нея става възможно за Сатана, като разделя човеците, да ги владее! Не задържайте зло в сърцата си против никого и за нищо, но имайте великодушието и смирението да развържете душите си с прошка към всички злотворци в живота ви! Защото писаното в "Еклесиаст" продължава с думите:
"Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре, на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него; а на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои пред Бога..." (Еклесиаст 8:12-13)
Рубикон не е лесен за преминаване! Зная това! Но зная също, че за онзи, който го е преминал, настъпва мигът на истинската и неизразима утеха! Утехата, че е по-добре да гледаме нагоре, вместо надолу, и да се уповаваме на Небесния Съдия, вместо на земните съдии! Дано сте разбрали думите ми!
Ведролей
Подобна мисъл, мили приятели, е Рубикон за душата!
Някога, в древния Рим, било забранено на военачалниците да навлизат с легионите си в територията на Италия, за да се избегне налагането на еднолична власт от когото и да било. Една от границите била реката Рубикон. Но пълководецът Гай Юлий Цезар нарушил забраната и преминал Рубикон с цената на огромни вътрешни терзания и страхове, като знаел, че това може да му коства кариерата и доброто име. Точно затова сентенцията "Да преминеш Рубикон" придобила смисъл на действие, в което рискуваш и залагаш всичко в името на дадена кауза.
Какво остава тогава за честните и достойни българи, които и до днес не дочакаха да видят най-знаковите престъпници зад решетките? Ами ето това остава - да приемат мисълта "Рубикон", за да преминат в едно друго светоусещане! Тази мисъл, че ако един престъпник не го ловят земните съдилища, то непременно ще го улови Страшният Съд на Всемогъщия Бог. Защото когато този Съд настъпи, пред душите на беззаконниците ще се изправи Съдия, Който не може да бъде подкупен, сплашван, притискан и шантажиран! И още по-страшното - Съдия, Който няма да бъде умилостивен от никакви крясъци, ридания и призиви да забрави или зачеркне гнусните престъпления, на които са се нагледали Очите Му през последните шест хилядолетия. Страшен Съд, в който няма да има никакви адвокати, които да пледират за невинност на своите клиенти. Защото Единственият Адвокат за грешните, оправдани приживе, е бил Христос! И които Той е оправдал в Завета Си - оправдал ги е! Които е спасил с Кръвта Си на Голгота - спасил ги е! Но са останали мнозина беззаконни човеци, които не са вярвали в Христос, но в самия дявол! Той е бил техният покровител, вдъхновител и благодетел! Той е бил невидимият режисьор, дърпал така конците зад завесата, че винаги отвратителните му протежета да минават между капките, надсмивайки се над цялото обществено очакване и гневно възмущение. Ако човек няма вярата в сърцето си да приеме, че Сатана съществува, то тогава той ще се огъне пред личния си Рубикон, сиреч, пред мисълта, че справедливостта и възмездието принадлежат на Бога. И ако някой върши зло против човеците, против Бога го върши, и ако съдът на земята не го е наказал приживе, то Бог е задържал греховете му за Деня на Страшния Съд.
Няма нищо страшно в това, ако земните закони те уловят в престъпление и ти си платиш приживе цената, че си ги нарушил - било малко или много. Защото никой не лежи в затвора за едно и също престъпление два пъти. Наказаният приживе няма да бъде наказан отпосле. А наказаният отпосле не е бил наказан приживе. Истински ужасното е престъпникът да избегне земните последствия заради беззакониятга си, защото тогава ще го преследват Небесните. Който човек е успял именно с такива размишления да примири съвестта и ума си с Бога, за да се уповава на Него, той не би разкъсвал душата си за нито едно престъпление на земята, било сторено против него, било против обществото, в което живее. И ето това е Рубиконът, който ние българите трябва да преминем, за да предпазим душите си от развалата на омразата и отрицанието. Защото същата тази омраза кара днес мнозина да дерат гърлата си, крещейки по митинги "Червени боклуци", като вярват, че така ще освободят натрупаното в душите огорчение, че от една престъпна власт нито един не е влязъл в затвора. Защото същото това отрицание пълни площада пред парламента и кара хората да скандират "Мафия, мафия", понеже са усетили срастването между престъпност и държава. Но ако Всемогъщият Бог е допуснал да живеем във време, което Словото Му нарича "умножено беззаконие", то ще съумеят ли човешката омраза и отрицание да зачеркнат писаното или да го редактират на "Святост, Истина и Справедливост"? Не разбирате ли, че именно в това е страшната съблазън - човеците да паднат толкова ниско в душите си, че да желаят унищожението и ликвидирането на престъпниците на нивото на една първична омраза, на един първосигнален протест? Не проумявате ли, че тези престъпници, против които днес се крещи на протестите, сами са се оковали и предали на един толкова Страшен Съд, колкото и най-смелите ни представи са слаби да опишат? Те си мислят, че са безнаказани и свободни, но помислете и си отговорете:
Кой е свободен, когато е предал душата си на дявола? Кой се смята за победител, когато от гузната си съвест не може да спи, а страхът от смъртта го плаши повече от всичко друго? Кой е развързаният от съдебно преследване, когато веригите на демоничното обсебване са го стиснали за сърцето? Кой е успешният и благоденстващият, когато цената за хубавия му живот е поклонът пред Сатана? И да бъдем ли мамени ние, които вечер пускаме телевизорите си, за да погълнем поредната порция новини, че тези ухилени, мазни и лъскави нещастници, пред които репортерите се трупат като пред Месия, са толкова самодоволни и щастливи, когато останат самички в тъмното на душите си, за да правят следващите си сметки и планове кого още да подкупят или как да се опазят от конкурентните глутници? Тръгва ли някой от тях свободно по улиците или го пазят един куп охранители? Има ли нормален и почтен живот или постоянно в прожектора на медиите излизат личните му скандали и безумия? И казвал ли ви е някой, че цената за кариера в царството на дявола, винаги се диктува от закона на джунглата? Убий, за да не бъдеш убит! Изяж, за да не бъдеш изяден! И този ли живот да копнеят хипнотизираните от блясъка на светската слава, която рано или късно свършва на гробищата?
Преминете личния си Рубикон, приятели мои! Оставете нечестивите в ръката на Мъздовъздателя! Не се оставяйте на смъртоносното течение, силно да увлича жадните за справедливост - днес и сега! Защото на пръв поглед те са наистина в правото си да изразяват своя протест и да искат бързо възмездие! Но има един втори поглед, който е възможно да ги настигне, и за него в “Еклесиаст" е записано:
"Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло..." (Еклесиаст 8:11)
Оставете се от омразата, защото тя е безусловната капитулация на човека пред дявола, стъпил в територията на тъмнината му! С нея става възможно за Сатана, като разделя човеците, да ги владее! Не задържайте зло в сърцата си против никого и за нищо, но имайте великодушието и смирението да развържете душите си с прошка към всички злотворци в живота ви! Защото писаното в "Еклесиаст" продължава с думите:
"Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре, на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него; а на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои пред Бога..." (Еклесиаст 8:12-13)
Рубикон не е лесен за преминаване! Зная това! Но зная също, че за онзи, който го е преминал, настъпва мигът на истинската и неизразима утеха! Утехата, че е по-добре да гледаме нагоре, вместо надолу, и да се уповаваме на Небесния Съдия, вместо на земните съдии! Дано сте разбрали думите ми!
Ведролей
Няма коментари
Търсене
