Постинг
04.07.2013 21:30 -
АБДИКАЦИЯТА НА ЦАР СРАМ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2013 22:24
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 04.07.2013 22:24
Тъжно е, когато един цар абдикира и предаде властта си. Тъжно не толкова за него, колкото за поданиците, които са се радвали на неговото честито царуване. Царят обаче, на когото посвещавам тези мои размисли, отдавна не е виждан по ширините на политиката българска. Това не значи, че не може да бъде забелязан тук-таме, но обикновено се придвижва икногнито, дегизиран с наметалото на планински пастир или вехтото сако на беден селянин. Иска ми се да го пресрещна от засада на някоя тясна пътечка. И като застана пред него, да го попитам:
“Царю честити! Защо се отказахте да царувате? Защо напуснахте трона си, когато всички имахме най-голяма нужда от вас? И какво ще ни ползва факта, че можем да Ви открием сред скромните, дребни и незначителни души, когато от тях нищо не зависи за оправяне на тежкото положение, в което се намираме? Не разбирате ли, че Вашата абдикация отвори път на безсрамието, а пък то завладя мислите, думите и делата на всичките властимащи..."
Сигурно си мислите, че притиснат с такива аргументи Царят Срам непременно би се засрамил и дори би се укорил за малодушието да избяга далеч от Престола, който му подобава. Истината обаче е тази, че Срамът е имал една най-страшна причина да се откаже да царува. А тази причина се крие в потъмнелия блясък на короната му. Та какво е един Цар без главния атрибут на царуването си? И кой да би повярвал, че корона от най-чисто злато би потъмняла? Не е ли по-правдоподобно, че е била подменена? А как се е случила самата подмяна? Може би Цар Срам е престанал да контролира съветниците си или не е повишил сигурността на Престола си, поради което е настъпил пробив. И тогава най-зорко пазените съкровища на Царството - Истината, Честността, Искреността, Неподкупността, Доверието, Самокритичността и още много други скъпоценности, са били подменени с евтини ментета. Така са престанали да действат и Законите на Съвестта, които са се обезпечавали именно от гореизброените съкровища. А злосторниците са стигнали дотам, че да подменят и короната на Цар Срам с фалшива... И една вечер, заставайки пред кристалното огледало на спалнята си Цар Срам е потънал в срам, гледайки как от символа на царуването му не блестят никакви лъчи. Ужасен от себе си, той бързо е раздрънкал царския звънец, вдигайки по тревога най-знатните си царедворци.
- Приближи се към царя си, Достоен, мой първи от царедворците ми! Рицар на рицарите ми! Дай ми обяснение защо е изчезнал блясъкът от короната ми!"
А Достоен е побързал да му отговори, казвайки:
- О, царю! Указ излезе, подписан от ръката Ви и утвърден надлежно с Печата Ви, че вече няма да бъда именуван Достоен, но Препоръчан ще е занапред името ми! И ако така се обърнете към мен - ще ви отговоря препоръчително! Но ако не - сам нарушавате указа си!
Зяпнал от изненада, Цар Срам е посочил друг от царедворците си, казвайки му:
- Кажи ми, Праведен, крепителю на Престола ми! Благородният сред благородните ми! Що за метеж се случва в царството ми?"
А Праведен също е отговорил на Цар Срам, казвайки:
- О, царю! И за мен излезе указ, подписан лично от Вас, с който Вие побързахте да промените името ми! Тъй щото да не се наричам Праведен, но Скалъпен! Призовете ме като Скалъпен, и аз ще ви изложа една скалъпена версия за ситуацията!
Изумен от чутото, Цар Срам разкъсал мантията си и треснал в мраморния под жезъла си, казвайки:
- Ах, ще ме разорите вие! Инфаркт ще ми докарате! С инсулт ще ме покосите! Но нека се допитам поне до дъщеря си! Тя ще знае как да отговори на съкрушения си баща! Ела, Доблест моя, най-прелестна сред прелестните! Ела и ми кажи какво се случва в царството ми!"
Така, извикана от Цар Срам, и дъщеря му се приближила до него, носейки червена рокля на черни точки. А след това му е изкрещяла в див потрес, казвайки:
- Ти ли не знаеш, а? Ти ли бе, дърт загубеняко с мухлясали скрупули! Амнезия ли имаш, та никак да не си спомняш, че само преди седмица направи пищен бал по преименуването на дъщеря си, като й даде името Калинка? Виж, виж! Даже царските ти инициали стоят на копчетата на роклята ми!"
Погледнал с ужас Цар Срам към инициалите, като видял, че те са с буквите "ББ". И като не можел да се сдържи - хвърлил короната в краката си и взел да я тъпче, крещейки:
- Що за инициали са това? Та аз съм Срам, Срам, Срам! Винаги съм бил Срам, откакто майка ми Съвест така ме е родила!
- Не, царю! - извикали му вкупом царедворците - Вие сам се провъзгласихте за Богаташ Безсрамен и забранихте с указ да се споменава старото ви име! А който би го дори прошепнал - прокуден да бъде навеки от политиката! И не е никак добра реклама за царството ви да показвате слабост в такъв сюблимен момент!"
Съкрушен до дъното на сърцето си - Цар Срам се изнизал от преименуваното си подобие - така, както дух напуска тленно тяло. И като скочил през един от прозорците на двореца, потънал в среднощните доби, без никой да го види и усети. А колкото до подобието - то останало живо заради името си, понеже целият кралски двор всякога му вдъхвал харизматичен дух, та да го задържат за дълги времена като Богаташ Безсрамен.
Тъжно е, когато един цар абдикира и предаде властта си. Но още по-тъжното е, когато не близкото му царско обкръжение, но всичките му далечни поданици - по планини и паланки, хълмове и долини, селца и градове, продължат да си го наричат Цар Срам, като си вярват, че той и до днес царува в политиката българска. Срам, мили хора! Срам!
Ведролей
“Царю честити! Защо се отказахте да царувате? Защо напуснахте трона си, когато всички имахме най-голяма нужда от вас? И какво ще ни ползва факта, че можем да Ви открием сред скромните, дребни и незначителни души, когато от тях нищо не зависи за оправяне на тежкото положение, в което се намираме? Не разбирате ли, че Вашата абдикация отвори път на безсрамието, а пък то завладя мислите, думите и делата на всичките властимащи..."
Сигурно си мислите, че притиснат с такива аргументи Царят Срам непременно би се засрамил и дори би се укорил за малодушието да избяга далеч от Престола, който му подобава. Истината обаче е тази, че Срамът е имал една най-страшна причина да се откаже да царува. А тази причина се крие в потъмнелия блясък на короната му. Та какво е един Цар без главния атрибут на царуването си? И кой да би повярвал, че корона от най-чисто злато би потъмняла? Не е ли по-правдоподобно, че е била подменена? А как се е случила самата подмяна? Може би Цар Срам е престанал да контролира съветниците си или не е повишил сигурността на Престола си, поради което е настъпил пробив. И тогава най-зорко пазените съкровища на Царството - Истината, Честността, Искреността, Неподкупността, Доверието, Самокритичността и още много други скъпоценности, са били подменени с евтини ментета. Така са престанали да действат и Законите на Съвестта, които са се обезпечавали именно от гореизброените съкровища. А злосторниците са стигнали дотам, че да подменят и короната на Цар Срам с фалшива... И една вечер, заставайки пред кристалното огледало на спалнята си Цар Срам е потънал в срам, гледайки как от символа на царуването му не блестят никакви лъчи. Ужасен от себе си, той бързо е раздрънкал царския звънец, вдигайки по тревога най-знатните си царедворци.
- Приближи се към царя си, Достоен, мой първи от царедворците ми! Рицар на рицарите ми! Дай ми обяснение защо е изчезнал блясъкът от короната ми!"
А Достоен е побързал да му отговори, казвайки:
- О, царю! Указ излезе, подписан от ръката Ви и утвърден надлежно с Печата Ви, че вече няма да бъда именуван Достоен, но Препоръчан ще е занапред името ми! И ако така се обърнете към мен - ще ви отговоря препоръчително! Но ако не - сам нарушавате указа си!
Зяпнал от изненада, Цар Срам е посочил друг от царедворците си, казвайки му:
- Кажи ми, Праведен, крепителю на Престола ми! Благородният сред благородните ми! Що за метеж се случва в царството ми?"
А Праведен също е отговорил на Цар Срам, казвайки:
- О, царю! И за мен излезе указ, подписан лично от Вас, с който Вие побързахте да промените името ми! Тъй щото да не се наричам Праведен, но Скалъпен! Призовете ме като Скалъпен, и аз ще ви изложа една скалъпена версия за ситуацията!
Изумен от чутото, Цар Срам разкъсал мантията си и треснал в мраморния под жезъла си, казвайки:
- Ах, ще ме разорите вие! Инфаркт ще ми докарате! С инсулт ще ме покосите! Но нека се допитам поне до дъщеря си! Тя ще знае как да отговори на съкрушения си баща! Ела, Доблест моя, най-прелестна сред прелестните! Ела и ми кажи какво се случва в царството ми!"
Така, извикана от Цар Срам, и дъщеря му се приближила до него, носейки червена рокля на черни точки. А след това му е изкрещяла в див потрес, казвайки:
- Ти ли не знаеш, а? Ти ли бе, дърт загубеняко с мухлясали скрупули! Амнезия ли имаш, та никак да не си спомняш, че само преди седмица направи пищен бал по преименуването на дъщеря си, като й даде името Калинка? Виж, виж! Даже царските ти инициали стоят на копчетата на роклята ми!"
Погледнал с ужас Цар Срам към инициалите, като видял, че те са с буквите "ББ". И като не можел да се сдържи - хвърлил короната в краката си и взел да я тъпче, крещейки:
- Що за инициали са това? Та аз съм Срам, Срам, Срам! Винаги съм бил Срам, откакто майка ми Съвест така ме е родила!
- Не, царю! - извикали му вкупом царедворците - Вие сам се провъзгласихте за Богаташ Безсрамен и забранихте с указ да се споменава старото ви име! А който би го дори прошепнал - прокуден да бъде навеки от политиката! И не е никак добра реклама за царството ви да показвате слабост в такъв сюблимен момент!"
Съкрушен до дъното на сърцето си - Цар Срам се изнизал от преименуваното си подобие - така, както дух напуска тленно тяло. И като скочил през един от прозорците на двореца, потънал в среднощните доби, без никой да го види и усети. А колкото до подобието - то останало живо заради името си, понеже целият кралски двор всякога му вдъхвал харизматичен дух, та да го задържат за дълги времена като Богаташ Безсрамен.
Тъжно е, когато един цар абдикира и предаде властта си. Но още по-тъжното е, когато не близкото му царско обкръжение, но всичките му далечни поданици - по планини и паланки, хълмове и долини, селца и градове, продължат да си го наричат Цар Срам, като си вярват, че той и до днес царува в политиката българска. Срам, мили хора! Срам!
Ведролей
Няма коментари
Търсене
