Постинг
27.06.2013 15:23 -
БАКЪРЕНА ПАНИЧКА II
Понякога с надеждата си, всичката,
небесен дар за бедното сърце -
поглеждам на Спасителя в паничката,
изваяна от двете Му ръце.
От дъжд на вятър падат медни грошове.
Бакърът среща сродници в печал.
И слуша им историите лошави
за ужаса на свят освирепял.
Не бих могъл на звъннали петачета
най-тъжните въздишки да предам.
Събират те молитвените плачове -
в подгизнал подлез или празен храм.
На кретаща старица от кесията,
на просяка в прокъсания джоб -
намира си бакърът орисията
най-медено да плаче... Чак до гроб!
Отхвърлен... Да е винаги с нищожните.
Не влизал в богаташко портмоне.
Така далечен... Гнусен за безбожните,
но нужен все на бедните поне.
А вътре в мен, чрез мъдрост непрелистена,
Небето ме докосва със въпрос:
Забрави ли най-простичката истина,
че сребърници разпнаха Христос?
Надежда има за сърцата медени,
дори в живот, от мъка потъмнял.
А там - в среброто, в златото - са ледени
и страшен е отвъдният им хал...
В сълза събрал надеждата си, всичката,
нагоре гледам с грейнали очи.
Благодаря Ти, Боже, за паничката!
Тя нека в мен бакърено звучи...
Ведролей
небесен дар за бедното сърце -
поглеждам на Спасителя в паничката,
изваяна от двете Му ръце.
От дъжд на вятър падат медни грошове.
Бакърът среща сродници в печал.
И слуша им историите лошави
за ужаса на свят освирепял.
Не бих могъл на звъннали петачета
най-тъжните въздишки да предам.
Събират те молитвените плачове -
в подгизнал подлез или празен храм.
На кретаща старица от кесията,
на просяка в прокъсания джоб -
намира си бакърът орисията
най-медено да плаче... Чак до гроб!
Отхвърлен... Да е винаги с нищожните.
Не влизал в богаташко портмоне.
Така далечен... Гнусен за безбожните,
но нужен все на бедните поне.
А вътре в мен, чрез мъдрост непрелистена,
Небето ме докосва със въпрос:
Забрави ли най-простичката истина,
че сребърници разпнаха Христос?
Надежда има за сърцата медени,
дори в живот, от мъка потъмнял.
А там - в среброто, в златото - са ледени
и страшен е отвъдният им хал...
В сълза събрал надеждата си, всичката,
нагоре гледам с грейнали очи.
Благодаря Ти, Боже, за паничката!
Тя нека в мен бакърено звучи...
Ведролей
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
