Ще излезе ли днешният Лазар,
в миг възкръснал от тъмния гроб,
или просто ще бъде наказан
да е мъртъв в душата си роб?

Колко много, погълнати в мрака,
носят своя най-скръбен печат?
А пък Господ и тях ги изплака,
и на тях възвести Благодат...

Как стремително в пъкъла бяга
този свят, от поквара ръждив.
Над човеците примката стяга,
от неверие - опак и крив.

Вижда слабост в ръка милостива
и на прошката гледа със злост.
Как безбожният в гроба изгнива,
без да вика за помощ Христос?

Без тъгата от него да бликне
за живота му сляп и злочест,
няма никога Господ да викне:
"Хайде, Лазаре! Ставай! Излез!"

Гъст е мракът. И разумът в криза.
Духом мъртвият в гроба пълзи.
А от днешната смърт се излиза
само с шепа горещи сълзи...

(Възходът на падението)
Ведролей