Преди да дойде бялата прелюдия
към Свята Вечност, някъде отвъд,
аз нека бъда странният и лудият,
когото не понесъл би светът.

Главата ми да влезе в сблъсък с камъни -
на древен дякон жребият горчив,
и фарисеи, в люта злоба пламнали,
да страдат, че оставам още жив.

Търговец да ме хули от сергията,
че спирам келепира му проклет,
а Ирод да ми спретне сам килията,
от тъмните си демони обзет.

Пилат да ме посочи за бичуване
и Фест да ми изкряска, че съм луд...
Да! Струва си едно такова струване
с гонение, преследване и смут.

Че болката със тръните и раните
е слава, скрита в бъдни времена.
Не би се съкрушила от забраните
и никоя извършена злина.

Във времето зловещо на заблудите
остава ми един Заветен знак,
че делото на странните и лудите
спасява днес от гибелния мрак.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин