Не страдам от човешко безразличие.
Отдавна тази болест преживях.
Преди да се пожертвам за обичане,
на личния си кръст разпънат бях.

Че по-добре без никакво очакване
творбите си да бих дарил навред,
дори да са безценни и изплакани
във всяка дума, и във всеки ред.

Не е възможно глухите и слепите
да искам да усетят звук и цвят,
при все, че съм протегнал даром шепите
към всичките сърца на този свят.

Напусто е да бих си правил просека
с копитата на белия Пегас.
Във даващия ще нарочат просяка,
а грешният ще бъда само аз.

И в този век на яростно отричане,
обрекъл словотворците на студ,
приех да бъда никой с болка ничия.
В тълпите - невидян и недочут.

(Тленен остатък)
Ведролей