Както конят във мрамора спи
и очаква да бъде изваян,
нека Мечът човек претърпи,
и търпейки - остане покаян.

Че излишното скрива това,
за което със Кръв се заплаща,
а от Свята над нас синева
Бог Духа Си за скулптор изпраща.

Неизбежна - смъртта ще боли,
щом Заветът във Образ ни вае.
Но Христос, ако в нас се всели -
най-прекрасна победа това е.

И когато отрони се къс,
а след него и втори, и трети -
всеки вдига си личния кръст
да върви към Сион, и да свети.

Чудотворецът няма да спре.
Чудесата Му Мечът ги ражда.
Нека старото в нас да умре
и за новото имаме жажда.

Че зове ни от бъдното Храм
с бели стълпове в Свята Вселена.
И да бъде въздигната там -
затова е душата спасена.

(Птицата в теб)
Ведролей