Постинг
31.03 18:53 -
УТЕХАТА НА СКИТНИКА


Защо ми е човешкото величие,
сдвоено с неизбежния провал,
щом славата напомня за къртичина,
а блясъкът за статуя от кал?
Един живот си имам за разплитане
на Вечното, докосващо отвъд,
дори и да ми струва дълго скитане
по някой невъзможно труден път.
Кралете гният в мраморни развъдници
на мухъл и отровни грехове,
и сбръчкани от жажда и оскъдица
хриптят със недочути гласове.
Отхвърлих угнетяващото тление
и ямите на плътския екстаз,
дори да съм мишена за презрение
от червея на всяка земна власт.
Утехата оттатък е причината
да бъда онзи скитник, който съм.
Посоката ми вече е премината.
Остава само полет... Като сън...
(Тленен остатък)
Ведролей
сдвоено с неизбежния провал,
щом славата напомня за къртичина,
а блясъкът за статуя от кал?
Един живот си имам за разплитане
на Вечното, докосващо отвъд,
дори и да ми струва дълго скитане
по някой невъзможно труден път.
Кралете гният в мраморни развъдници
на мухъл и отровни грехове,
и сбръчкани от жажда и оскъдица
хриптят със недочути гласове.
Отхвърлих угнетяващото тление
и ямите на плътския екстаз,
дори да съм мишена за презрение
от червея на всяка земна власт.
Утехата оттатък е причината
да бъда онзи скитник, който съм.
Посоката ми вече е премината.
Остава само полет... Като сън...
(Тленен остатък)
Ведролей
Няма коментари
Търсене