Скръбта в духа ми остра пари.
Избива на очите в плач.
Разпалва своите пожари
един невидим подпалвач.

Патрони, бомби и снаряди
вещае днешният прогрес.
Сърцата да погиват млади
за нечий гнусен интерес.

Светът да пламне. Като нива
с трънаци, бурени, бодли.
Човек човека да убива
и братя звяр да раздели.

Във името на зла победа,
за власт, платена с кръв и гроб,
човечеството ще съгледа
последния си чер въртоп,

където бързо ще се срути
при древни страшни зверове,
но няма в сетните минути
за прошка Бог да призове.

А там, ехиден, подпалвачът
ще свие тъмните крила,
изпълнил своята задача
души да мами в зли дела.

Не бих могъл да ги жалея
за вечната им сетнина,
че влюбени са те в злодея -
злини, родени от Злина.

И огън, щом в света са сели,
ще жънат огъня отвъд,
пред Съдията онемели
в Деня на Страшния Му Съд.

(Възходът на падението)
Ведролей