В години, вече отлетяли,
едно за себе си разбрах -
сърце, когато се прежали,
от загубата няма страх.

Тъй както свещ задържа огън
и в светлината се топи,
така съдбата си от Бога
човекът нека претърпи.

Изгаряйки, поне да свети
и стопля с пример и слова,
дори презрян от враговете
или похулен от мълва.

До сетната си капка восък
свещта за всички ще гори.
И кръста тежък ще износи,
и името си ще смири.

Че само загуба открива
Вратата бляскава отвъд,
а там духът си отпочива
след дългия и стръмен път.

И Бог пред Святите Си двери
с най-чудни думи го теши:
"Живот изгуби и намери!
Пожертва се! И не сгреши!"

(Птицата в теб)
Ведролей