Постинг
04.03.2023 21:06 -
ОТЖИВЕЛИЦА
Аз не съм със натура модерна.
За поръчки не списвам слова.
Сблъсквам своята вяра с неверност,
като смачкана с грайфер трева.
Лицемерът по навик ме хули.
Сноб извръща глава настрани.
И окото - сълза да търкули -
само в мене скръбта ще звъни.
Ослепял сред мнозината зрящи
или зрящ за слепците безчет,
по вратите стихът ми ще дращи,
като скитник бездомен и клет.
Ще се радва на славата кичът
със корона от жълт станиол.
Него търсят, възторгват, обичат -
все едно дали царят е гол...
Имам своя горчива присъда
с ешафод пред доволни тълпи.
Как да бъда? Или да не бъда?
Как перото ми кръст да търпи?
Стара снимка за век избледнява
и просмукват я влага и студ.
Мойта муза е вече такава,
но не носи на никого смут.
И е време навярно да скрия
тези свои самотни лъчи.
Писах стихове в бурна стихия,
но сърцето ми вдън се вгорчи.
Сякаш някаква пропаст безмерна
от студения свят ме дели.
Аз не съм със натура модерна.
Отживелица в мен се всели.
И сред този копнеж архаичен
още тупкай, ранимо сърце!
Някой горе все тъй те обича
и протяга към мене ръце...
(Тленен остатък)
Ведролей
За поръчки не списвам слова.
Сблъсквам своята вяра с неверност,
като смачкана с грайфер трева.
Лицемерът по навик ме хули.
Сноб извръща глава настрани.
И окото - сълза да търкули -
само в мене скръбта ще звъни.
Ослепял сред мнозината зрящи
или зрящ за слепците безчет,
по вратите стихът ми ще дращи,
като скитник бездомен и клет.
Ще се радва на славата кичът
със корона от жълт станиол.
Него търсят, възторгват, обичат -
все едно дали царят е гол...
Имам своя горчива присъда
с ешафод пред доволни тълпи.
Как да бъда? Или да не бъда?
Как перото ми кръст да търпи?
Стара снимка за век избледнява
и просмукват я влага и студ.
Мойта муза е вече такава,
но не носи на никого смут.
И е време навярно да скрия
тези свои самотни лъчи.
Писах стихове в бурна стихия,
но сърцето ми вдън се вгорчи.
Сякаш някаква пропаст безмерна
от студения свят ме дели.
Аз не съм със натура модерна.
Отживелица в мен се всели.
И сред този копнеж архаичен
още тупкай, ранимо сърце!
Някой горе все тъй те обича
и протяга към мене ръце...
(Тленен остатък)
Ведролей
Няма коментари
Търсене