Не мога като Вазов да възпея
на Шипка онзи подвиг страховит.
Но стига ми, че има епопея,
тъй нужна... Като клечка от кибрит.

Че има думи, силни като огън,
с барутна вяра, мощна като взрив.
А в битката - до пълна изнемога,
духът пребъдва, да остане жив.

Кръвта се лее - да поникне цвете.
Дъхът издъхва - в памет да бразди.
И всякога да помнят враговете,
че братя няма кой да победи.

Велика епопея. Незабрава.
Такава ще остане тя за мен.
И нека твърдината най-корава
България да помни в своя ден.

Да пази, да почита и въздига,
пролятата за бъднините кръв.
А най-безстрашен над османско иго,
да бди на Шипка каменният лъв.

Ведролей