За клетник, който се помоли
надежда вечна да му дам,
бих казал: "О, човече голи!
Виж Лоното на Авраам!

Виж тази сетнина, която
светът до днес не е познал,
и иска битие богато
без тежка мъка и печал.

Че всички пътища в съдбата
се плащат с нужната цена.
На някой празна е торбата,
но пък сърцето - в светлина.

Друг трупа тежки авоари,
но червей страшен го яде.
И няма никога да свари
поклон на Бог да отдаде.

Небесна Воля, справедлива,
на всекиго приготвя дял.
Един в утехата отива,
от недоимък излинял.

А друг изплаща си поклона
всред огън, с жажда на уста,
че приживе е бил с Мамона
оръдие на алчността.

Изчакай, клетнико, до края!
С надежда вярата удръж,
че светлата врата на Рая
ще дойде някак изведнъж!

На земни храмове - излишен,
ти горе ще намериш Храм.
Обикнат от Творец възвишен
във Лоното на Авраам..."

(Бакърена паничка)
Ведролей