(но светът си ги изпроси)

Не знае, лакома, свинята...
Не вдява лаещото псе...
Защо разтърсва се земята?
Защо, за Бога, се тресе?

За век поне да я остави
Творецът без да се гневи.
И всеки с плътските си нрави
по страстите си да върви.

Къртицата в пръстта да рови,
а прилеп в мрака да пищи.
Ехидната сърца да трови,
а бухалът да им крещи.

Вълкът овцете да убива.
Лисица пилци да души.
И в джунгла, като ада дива,
светът Доброто да руши.

Грехът не се ли още трупа,
та скоро да отприщи Гняв?
Не гледа ли ги Бог под лупа
за Съд, правдив и величав?

Не вдъхна ли в човека Слово?
Не го ли с Образ Свят дари?
Защо, отново и отново,
светът не Му се покори?

Не се ли влюби в Сатаната,
та в бунт жесток да се тресе?
Не знае, лакома, свинята...
Не вдява лаещото псе...

(Възходът на падението)
Ведролей