Не искай някой друг да носи
скръбта на личния ти кръст,
дори с крака да стъпваш боси
по грубата студена пръст.

Дори от клевети и хули
духа си да усещаш клет,
а вятърът по твойте скули
сълзите да обръща в лед.

Да срещаш малодушни Юди,
и съдници като Пилат.
А всеки цар да те прокуди
в бунището на този свят.

Усетил тръните и бича,
с Мира Христов да устоиш.
А Бог чрез тебе да обича,
и ти чрез Него да гориш.

Такъв е изпитът на вяра,
с една присъда зареден.
Понесъл на Христос товара,
да бъдеш Негов всеки ден.

И чак оттатък, след Голгота,
да чуеш: "Свърши се! Ела!
И влез завинаги в Живота,
превърнал кръста си в крила!"

(Птицата в теб)
Ведролей