Това е моята тегоба
във свят на мъка и печал -
да виждам участта на роба,
привикнал с робския си хал.

Сърце с невяра да заключи
и сляп на идол да кади,
но в пътя никак да не случи
на пътеводните звезди.

Лъчи да хули и отрича,
дошли да го дарят със взор,
и все така да си обича
живота в тъмния затвор.

Могла ли би едната сова
към слънцето да полети,
или къртица да изрови
тунел до Райските врати?

Всевластна и непобедима -
съдбата няма да сгреши,
щом нея винаги я има
за всички вдъхнати души.

И Бог отгоре ги прочита
от раждането до смъртта.
Не ще Го смъртните попитат
за отредените лета...

Така, от люлката до гроба,
ще бъде пътят раздвоен,
а аз, предаден на тегоба,
не ще изтръгна дух от тлен.

И само с верните малцина,
в които Вечното съзрях,
при моя Бог ще си замина
над този свят, потънал в грях.

(Тленен остатък)
Ведролей