“Какво ти сторих?…” “Ти ми пречиш!
Умри!” “Че как ти преча?” “Светиш!…”
(Стоян Михайловски - “Бухал и светулка”)

Погледна ли към нощите, безсънните -
от вятъра обрулени листа,
отново чувствам болката от тръните -
омразите, дошли чрез завистта.

И струйки скръб по сиви слепоочия
напомнят ми поуката една -
когато е мишената нарочена,
уцелват я злина подир злина.

Да бях смален във ниското до храстите -
надута гъба, папрат или мъх,
не бих развихрил вятъра на страстите,
които мразят всеки боров връх.

Да бях в духа си лепкава пиявица,
пълзяща, лицемерна - ден след ден,
в една безкрайна творческа наздравица
бих чупил чаши - в нарцис прероден.

Да казвах “Не” с хиляда отрицатели
на твърде различимия талант...
Да следвах върволици от ласкатели
на гръмкия бездарен фигурант...

Не бих умирал в нощите, безсънните,
пробождан от невидими стрели.
Все пак - надежда имам за разсъмване.
А болката ми? Тя ще преболи!

(Бакърена паничка)
Ведролей